Най-старото златно съкровище на света, включващо и бижута е свързано с Варненския халколитен некропол.
Следват траките - забележителни майстори на обработката на благородни метали. Прекрасни образци на тракийски накити са намерени в гробницата на тракийска принцеса /Могиланска могила във Враца /. Регионален исторически музей Враца
След създаването на българската държава чрез ювелирните изделия може да се проследи социалното разслояването на българите през средните векове. Има писмени доказателства за богатствата в дворците на българските царе. Йоан Екзарх пише в своя "Шестоднев" :
".....ако му се случи да види царя, седнал в обшита с бисер мантия, със златна огърлица на шията и гривни на ръцете ............., а от двете му страни да седят боляри в златни огърлици и пояси, и гривни и ако, когато се върне някой го попита ........"какво видя там", ще отговори - не знам как да разкажа това, само собствените ви очи биха знаели да се чудят на хубостта".
Османско владичество - Имало е златарски еснаф /куюмджиан/ уреден със специален султански ферман. Официалният празник на майсторите-златари бил 8 юни /Св. Георги Софийски/. На този ден се избирал първомайстор на еснафа. В касата на еснафа се внасяли суми за взаимопомагателни цели. Ръководел се от традицията - по неписани закони.
Възраждане - Използваният материал бил главно сребро. Прилагали се златарските техники - леене, изковаване, филигран, гранулиране и емайлиране. Типични образци на ювелирното изкуство през този период са летите пафти и масивни гривни. От накитите за глава се правели обици, тепелъци, игли за коса, надушници /трепки/, косчници, прочелници и кръжила /диадеми/.
XIX - XX век - С навлизането на западноевропейските модни и евтини изделия златарския занаят западнал. Известни златари от този период са Насто Щерев Златарев, Александър Костов и фамилията Мацукови.
Няма коментари:
Публикуване на коментар